Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
22.11.2009 12:58 - Историческият материализъм в идейното наследство на Карл Маркс и Фридрих Енгелс. Опит за систематизация
Автор: rksmb Категория: Политика   
Прочетен: 475 Коментари: 0 Гласове:
1



Историческият материализъм в идейното наследство на Карл Маркс и Фридрих Енгелс. Опит за систематизация

Карл Маркс и Фридрих Енгелс са личности, оставили чрез своята фундаментална дейност на полето на науката за човека и обществото дълбоки бразди. Като учени и изследователи на икономическите, обществено-политическите и културно-духовните процеси в човешката история те поставят началото на научно обоснованото материалистическо разбиране за историята.


Всъщност материализмът в своето развитие като философско течение, опитващо се да разкрие и обясни законите на човешкото битие, има дълбоки корени още преди Маркс. Философите преди Маркс отричат идеалистическото (или провиденциално) схващане за историческия процес, но всъщност не са далече от идеализма, тъй като не разкриват същността на историческия процес из основи. Те или отдават прекалено голяма роля на великите личности като творци на историята и не посочват мястото на народните маси като фактор за колективно влияние на процесите, или отричат взаимовръзката природа-човек-общество, или придават преобладаващо значение на идеите като двигател на историята. В общи линии в домарксовия материализъм не се достига до стойностен анализ на движещите сили на историческия процес. Представители на домарксовия материализъм са: Ламетри (1709-1751), Холбах (1723-1789), а също така Бюхнер, Фохт и др.


Преди Маркс и Енгелс въпросите за ролята на производствените отношения в човешкия живот остават недокоснати от научен анализ. Идеята за същността и ролята на човека като индивид и на народните маси, взети в своята съвкупност, остават мъгляви и неясни. Тези теории са изградени не на анализ на първичния подтик за човешкото съществуване и развитие в исторически аспект - каквито са производствените отношения, обуславящи самото човешко битие - а на абстрактно изолирани показатели от многостранното историческо битие, развили се като следствие от икономическите, социално-политическите и културно-духовните процеси, протичащи в обществото.


Именно тук е гениалното откритие на Маркс, който изследва същността на човешкото битие, търси неговите екзистенциални корени. Това му дава възможност да открие отговор на множество фундаментални въпроси относно историческото битие на човека, да прозре неговия жизнен, обществено-икономически и политически ресурс за възходящо развитие за в бъдеще.


Маркс твърди, че производствените отношения в обществото и състоянието на производителните сили в конкретния исторически период са в основата на историческия процес. Те водят и до специфичното развитие на обществото в отделните исторически времеви отрязъци - робовладелство, феодализъм, капитализъм, социализъм. Така човешкото битие оказва влияние върху човешкото съзнание. Но взаимовръзката между битието и съзнанието е безспорна и от гледна точка на въздействието на съзнанието на човека, променящо битието въз основа на натрупания жизнен опит и знания. Битието е определено като първично по отношение на съзнанието дотолкова, доколкото то има решаваща роля за формирането на човешката личност и за моделиране на нейното съзнание, което от своя страна се явява решаващ фактор за нейното развитие. Обобщавайки възгледите на историческия материализъм по отношение на човешкото битие, може да се каже, че те се изразяват чрез следната формула: "Потребности - жизнена дейност (производство) - потребление"1. Тя е валидна за всички сфери на човешката дейност.
Поставяйки в основата на своите възгледи самия човек и неговата съзнателна трудова и творческа дейност, Маркс определя неговото място в природата - поставя го в основата на историческия процес. Съществуването на човека и обществото изобщо определя от тази гледна точка непрекъснатия ход на историческия процес.
Чрез разделението на обществото на класи на базата на господстващите форми на собственост Маркс посочва реалното място на личностите в обществените взаимоотношения. Формите на собственост върху средствата за производство на материални блага определят и антагонистичния характер на взаимоотношенията работник-собственик. Борбата между класите също е решаващ фактор за развитието на производствените отношения в политико-икономическата общност, които в следствие от нея се изменят и се достига до друго, качествено ново обществено-формационно развитие.


Маркс посочва и взаимовръзката човек - околна среда, поставяйки я в качествено нова светлина. "От този момент на природата и обществото се гледа като на две страни от единната материална действителност, при което обществото се схваща като произлязло и съществуващо в лоното на природата. Но тъй като има редица специфични черти, то трябва да се разглежда като отделна област на научното познание." 2.


Маркс не абсолютизира икономическите фактори в развитието на обществото. Той допуска и влиянието на фактори, споменати вече в разработката, като случайностите в историята, ролята на великите личности и др. Но те все пак са продукт на историческата реалност въз основата на производствените отношения, т.е. те се следствие от нея, а не основна първопричина.
На базата на причинно-следствените връзки в историческото развитие на обществото Маркс търси главните звена на взаимодействие между производствените взаимоотношения в различните исторически етапи и ролята на производителните сили за изменение на обществената реалност в социално отношение. Те се определят от постъпателното развитие на историческия процес по следния начин: прогресивният ход на историческия процес е обусловен от човешката дейност в миналото, чийто опит е синтезиран и усъвършенстван чрез постиженията на човешкото знание и така пренесен в настоящето става основата на съвременните форми на обществени отношения в материалната и духовната сфера на човешкото битие.
Еволюцията в това развитие води до радикални изменения на качеството на живот и усъвършенстването, усложняването на обществените структури, но въпреки това и съвременното общество се изгражда на основата на системата, включваща в себе си взаимоотношенията между формите на собственост върху средствата за материално производство и производителните сили (народни маси). Логическата постройка на марксистките материалистически възгледи за общественото развитие дава основание за изграждането и на конкретен икономически модел на обществото и в следващата фаза от неговото развитие, тъй като развитието на производителните отношения предполагат преминаването от една обществено-икономическа формация към друга. А това става чрез по-динамичното развитие на производствените сили, които дават тласък на развитието на производствените отношения в обществото. Противоречията между народните маси и собствениците на средствата за производство достигат връхната си точка и водят до революционни промени в самата обществено-политическа и икономическа система и до смяната на един социално-икономически (и политически) строй с друг.


Безспорно е, че историко-философските възгледи на Маркс и Енгелс са тясно преплетени с техните обществено-икономически идеи. Тяхната пряка връзка е осезаема в цялостното им творчество. Но тук те са разгледани само дотолкова, доколкото обуславят същността на историческия материализъм. Делението им е съвсем условно поради необходимостта да се изтъкнат само теоретичните постановки, представящи общия ход на историческото развитие на обществото и да се достигне до разкриване на същността на историческия материализъм като едно от възможните обяснения на историческия свят на човека и обществото във философски аспект.



1.Д.Филипов-Маркс и съвременният свят.С;1999.стр.27.
2.Ж.Стоянов-Идеите за историята.С;1991.стр.237.



Гласувай:
1
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: rksmb
Категория: Политика
Прочетен: 19457
Постинги: 29
Коментари: 6
Гласове: 19
Архив
Календар
«  Юли, 2017  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31