Ние българите сме малък,но храбър народ със силно развито национално чувство. Нашата нация е градена столетия. Ние имаме своя исторически път на национално изграждане. С пълно право можем да твърдим, че ние сме историческа нация ,изградила своите политически,икономически и културни институции във своето многовековно минало. Това схващане е потвърдено и от К.Маркс, който смята, че изграждането на българската нация е факт още през ІX век.

Национализмът обаче, като културно и политическо движение в Европа и на Балканите се развива през втората половина на XVІІІ век. В областта на политическото действие идеите на национализма съчетават по-ранните схващания за необходимостта от създаване на единна централизирана национална държава с идеите за народен суверенитет и национална идентичност. Политическата доктрина на национализма провъзгласява, че всяка нация, веднъж изявила се като отделна етническа единица, има право на собствено, в смисъл на независимо, управление. Главната цел на политическия национализъм е постигането на политическо признание за дадена нация или държава и на нейните “естествени” граници. Обикновено това се свързва с представата, че границите на държавата трябва да съвпадат с етническите граници на преобладаващата народност, със стремежа към създаване на самостоятелна национална държава. Идеите на национализма не се ограничават с въпроса за географските граници на държавата, а включват и тези за политическите институции, историята, езика, културата, обичаите, самосъзнанието, за тяхното утвърждаване и защита.

Но заради военно-политическите и икономическите интереси на капиталистическите антинародни правителства в Европа и на Балканите национализмът постига само ограничени по влияние и частични по своя успех резултати, които след развитието на капиталистическите обществено-икономически отношения към непознаващи граници империалистически структури са поставени под съмнение.

Борбата на пролетариата е срщу нещо голямо и силно, срещу нещо, което няма дом и Отечество-капиталистическата обществено-икономическа система! Затова и ние, работници и селяни, трудова интелигенция и учаща се младеж заставаме зад Марксовият принцип, че пролетариатът няма отечество!Превръщането на капитала в транснационална сила изисква обединение на силите на пролетариата от всички страни в единна интернационална армия. Световният капитализъм ще бъде победен от световна комунистическа революция.

Това е и една от причините националната буржоазия да ни оплюва и да отрича правото ни и ние да бъдем част от своите нации,да бъдем националисти. Защо? Ами защото според тях ние като комунисти сме интернационалисти, от което може би следва, че те като некомунисти имат правото да се наричат националисти?Да,ама не, господа! Ние знаем, че използвате национализма, за да сплотявате патриотичните граждани под знамената на чужди за тях социално-политически организации, партии и движения! Отнемате им възможността да заемат достойно своето място в обществото като класово осъзнати членове, симпатизанти и поддръжници на комунистическата идея! Доскоро се плашехте от един свят без граници докато под натиска на империалистическите интереси на световния капитал сами не тласнахте нашето историческо развитие в тази посока! Постсоциалистическият капитализъм в България е резултат на разгрома на модерна индустриална икономическа и социална система заменена криминално с друга. Новосъздаденият неолиберален български капитализъм се характеризира с:

Tранснационализиране на икономиката и обществото и ярък икономически и социален дуализъм; социален контраст между новия политически и икономически компрадорен елит и обикновените български граждани; формирането на хибридна псевдонеолиберална политическа, държавна и икономическа система; преход от централно регулирано стопанство към пазарна икономика. Тя се съпровождаше с масивна инвазия на частен чуждестранен капитал. България буквално е окупирана от Запада.

Работните заплати обаче в България са десетки пъти по- ниски от тези на Запад. С прехода повишаващото се благосъсъстояние на народа до 1989 г. беше заменено с прогресивно и драстично обедняване. Поради дуалистичната икономическа и социална структура на посткомунистическия капитализъм значителна част от народа е обречена на трайна бедност, а малцинството на нарастващо благоденствие.

Така за пореден път доказахте, че Маркс е бил прав! Въпросът е : Защо? И отговорът е много прост: защото вашият национализъм е такъв-местният защитник на интересите на силите на империализма! Така под сянката на национализма се прокрадват ведомствените интереси на различни политически, икономически, военни и други структури от всякакъв тип и произход, които просто надделяват над интересите на обществото. Всъщност, властта у нас, за съжаление, се намира в ръцете на „апарата”,контролиран от чуждестранния капитал и ,в много от случаите, от организираната престъпност. „Апарат” - имам предвид във всички области - като започнете от чисто държавния апарат и стигнете до апарата на съответното ведомство. Немалка е неговата роля в устойчивостта на властта. За това е и огромното усилие на пропагандната машина - не случайно всъщност институцията, която произвежда този тип национализъм е самата държавна машина! В този смисъл ведомственият национализъм, създаван в услуга на този режим може да бъде интерпретиран като средство на идеологическата капиталистическа партийна машина за удържането на властта в обозримо бъдеще. За тази цел са създадени "мозъчни тръстове" и многобройни институти и централи, свързани с партии, организации, съюзи, вероизповедания, информационни агенции и медийни групировки в държавата, които формират и контролират общественото мнение. Въздействието върху мисленето, емоциите и поведението на хората се насочват в желаната посока - отхвърляне на комунистическите идеи. Така те превръщат идеологията и психологията на антикомунизма в начин на живот за милиони граждани. Държавата създаде огромна пропагандна машина,която използва всички съвременни средства за идеологическо въздействие,защото капитализмът не може да разчита на успех, ако открито провъзгласява своите действителни цели. Той е принуден да създава цяла система от идеологически митове, замъгляващи истинския смисъл на неговите намерения, приспиващи бдителността на народа. С разнообразни средства те се стремят към "деполитизиране" и "деидеологизация" на трудещите се, към политическо и морално разложение на масите. Полагат усилия да ги противопоставят на марксистко-ленинската идеология, да разгарят агресивния национализъм. За целта се използват най-активно и религиозните, расовите и други предразсъдъци в съзнанието на хората, които се оживяват и разпалват по най-различни начини.

Пропагандната машина пуска в ход редица "съвременни", "научни" теории от рода на "държавата на всеобщото благоденствие", "общество на масовата консумация", за така наречената "средна класа" и много други с намерението да дискредитира марксистко-ленинския мироглед и по този начин да се създадат необходимите условия за реставрация и развитие на капитализма. Това е нищо повече от един ВЕДОМСТВЕН НАЦИОНАЛИЗЪМ, обслужващ интересите както на националния капитал така и на световния империализъм! Вие защитавате устоите на съществуващия политически, икономически и обществен строй такъв, какъвто е от вчера и днес. Затова вашият национализъм е такъв-ВЕДОМСТВЕН, защото вие работите в частна полза, защитавате лични и корпоративни икономически и политически интереси, за вас частната собственост върху средствата за производство е неприкосновена. Вашите покровители трупат парите си с чужди ръце. Вие служите на тях, а не на народа. Това не ви прави едни от нас-хората на наемния труд. Този антагонизъм минава по линията, ясно назована в Комунистическия манифест: поробеният и господствуващият, управляваният и управляващият, експлоатираният и експлоататорът – накратко, потиснатият и потисникът.”Класите са определени от формата на собственост. В социалистическата държава цялата собственост е в ръцете на държавната власт.


Всеки друг вид собственост и друг вид власт се явява смъртен враг, гробокопач на социалистическия начин на производство и стремежа да бъде постигната една по-справедлива организация на обществото, да бъде уредено едно по-добро разпределение на благата и властта.

Днес капиталистите, собственици на средствата за производство, ни карат да действаме по принципи, които са надскочени не само теоретично, но и от самото развитие на обществото. Видяхме как работническата класа беше неутрализирана като носител на революционна промяна, макар и още да воюва с буржоазията за по-високи заплати, нормирано според кодекса на труда работно време и допълнителни социални придобивки.

В този случай ще си кретаме под властта на номенклатурния капитализъм, където единствено сигурно нещо е криминализацията на капитала и корупцията във всички нива на властта.
От това следва, че е необходимо високо съзнание на пролетариата, за да се възползва от своята сила, за да постигне социална революция. Досега постигането на това съзнание беше възпрепятствано от факта, че фабричната среда е една от най-закостенелите области на трудовата етика, на йерархичните системи на управление, на подчинението на ръководителите и напоследък – на производство, ангажирано с изобилие от стоки и снаряжения. Фабриката служи не само да „дисциплинира”, „обединява” и „организира” работниците, но също и да го прави по изцяло буржоазен начин. Във фабриката капиталистическото производство не само подновява обществените отношения на капитализма с всеки работен ден, както отчита Маркс, но подновява и психиката, ценностите и идеологиите на капитализма. Маркс усеща този факт достатъчно ясно, за да потърси по-убедителни причини от експлоатацията или конфликтите върху заплатите и работното време, които да подтикнат пролетариата към революционно действие. В своята обща теория на натрупването на капитала той очертава строгите обективни закони, които принуждават пролетариата да поеме революционна роля. Пролетариатът е принуден да се бунтува, защото процесът на конкуренция и централизация на капитала „води до нарастване на масовата мизерия, потисничество, робия и упадък.”

Днес икономиката клони към сливане с държавата и капитализмът започва да „планира” своето развитие, вместо да го оставя единствено на играта на конкуренцията и пазарните сили. Системата определено не премахва традиционната класова борба, но успява да я тушира, като ползва огромните си технологически ресурси, за да “асимилира” значими части от работническата класа. Въпреки това само една социална революция може да премахне господстващата класова структура и породените от нея конфликти.
Работникът става революционер, когато се присъедини към борбата, която водят комунистите за установяване на диктатура на пролетариата, която да контролира средствата за производство и да преразпредели справедливо ресурсите и продуктите на колективния труд,когато се присъедини към борбата за комунистическо общество без престъпност,експлоатация, глад и бедност.

Ние обичаме Родината си, но мразим държавата ви, защото днес в нея властва не народът-работници и селяни,служители, интелигенция, занаятчии, учаща се младеж а облечената в закон воля на господстващата класа, въведена в законите на страната, които регламентират неравенствата и привилегиите на буржоазията чрез репресивни по своя характер правни и материални средства .

Ето защо ние твърдим, че победата на комунистическите производствени отношения не е възможна по реформистки пътища.Единственият път за победата на комунизма е комунистическата революция, първият етап на която е революция, която ще доведе до власт на работническата класа - диктатура на пролетариата . Нашата цел е: да си върнем България, която загубихме!